За живота и след него

Пиша този пост по повода, че ни остави още един голям човек и актьор. И не само поради това, тъй като хора си отиват всеки ден. А една част от нас все още сме тук. 
Будим се сутрин, пием чай и/или кафе, закусваме или не, целуваме любимите си хора, спорим с тях, извеждаме кучето, храним котката.
Мечтаем и въздишаме, без да вярваме в мечтите си. Или ги живеем и намираме нови, към които да се движим бавно или в полет.Всъщност някой някъде беше казал, че разговорът за смъртта е разговор за живота. И аз съм напълно съгласна с това! 
Как живеем?
С кого?
Какво оставяме след себе си?
Придаваме ли смисъл на времето си тук или го „убиваме” с усещането, че и утре е ден?  
Така е, и утре е ден. Но може би не за нас, а за другите, които остават след нас.Всички се движим към изхода. Просто избираме пътя, по който да стигнем до там.
Поклон, Тодор Колев!
Поклон пред всяка душа, която в този момент си отива!

Любовта е във въздуха...и във вашите ръце!

Февруари не просто е най-късият, но изглежда и най-любовният месец. А любовта, извън магията и полета на влюбването,  оказва се, изисква голяма доза лична осъзнатост и отговорност,  разбиране на собствените потребности и граници, както и тези на любимия човек. И така, реших да се включа в любовния ракурс с няколко (по-точно 8) основополагащи стъпки за създване на здравословни отношения във връзката. 

1. Първата стъпка е осъзнатост за това, какво вие и вашия партньор искате от тази  връзка

2. Кажете ясно какви са вашите нужди в контекста на връзката, която създавате.

3. Бъдете наясно, че вашия партньор няма да може да задоволи всички ваши нужди. Някои от тези нужди ще трябва да бъдат задоволени извън самата връзка.

4. Бъдете  готови да преговаряте и да отстъпвате по отношение на нещата, които изисквате един от друг.

5. Не търсете промяна в партньора, която да задоволи всички ваши очаквания. Работете в посока да приемете разликите между вашия „идеален” партньор, и този с когото реално сте.

6. Старайте се да виждате нещата и от позицията на другия. Това не означава, че непременно трябва да се съгласявате един с друг през цялото време, а по-скоро че всеки от вас би могъл да разбере и уважава различията на другия, различната гледна точка и нужди.

7. Където има драстични разлики във вашите очаквания, нужди или мнения, постарайте се да го отработите искрено и ако се наложи да преговаряте. Ако е необходимо потърсете помощ, а не чакайте нещата да станат критични.

8. Направете най-доброто, за да се отнасяте към своя партньор по начин, който казва „Обичам те и вярвам в теб и бих искал/а да намерим решение на това.”

Колко от тези стъпки следвате във вашите отношения? 

Има ли други, които можете да добавите? 

Източник на информация: http://cmhc.utexas.edu/healthyrelationships.html

Инструментите на коуча, част 2

Чувате ли наистина това, което другите ви казват? 

Имате ли търпение да изслушвате или сте фокусирани в това, да подготвите следващата си реплика?  

В тази поредица от текстове ви запознавам с инструментите на професионалния коуч, с похватите, които аз и моите колеги използваме при работата си с клиента, с неговата личност, цели и стремежи. Стартирах със задаването на въпроси и ще продължа с умението за слушане. 

Умението да чуваме какво всъщност ни казва другият, е от изключително значение за добрата комуникация, не само за коучинг процеса, но и за общуването ни на всекидневно ниво.

Понякога ни се налага да си „затворим ушите” и да спрем да слушаме, тъй като в момента сме уморени, темата, за която говори не ни е интересна, отегчава ни или е болезнена за нас, или просто защото не харесваме човека отсреща.

Липсата на истинско чуване води до конфликти, фрустрация и напрежение, до интерпретации какво ни казва другият, без реално да разбираме, какво всъщност казва той.

От друга страна, способността да слушаме е почти като благословия за взаимоотношенията, които създаваме.

Истинското слушане предполага фокусиране в настоящия момент и интерес към човека, който говори и към това, което казва. 

В разговор с клиент, нагласата ми да "слушам между редовете", да чуя това, което наистина ми казва е сред ключовите фактори за успешен коучинг.

Като професионален коуч, задължително за мен е умението не просто да слушам, а да слушам активно и да чувам на едно по-дълбоко ниво. Активното слушане изисква по-голямо усилие и активно участие в процеса. 

 

Да слушам активно означава да задавам адекватни уточняващи въпроси, за да бъда сигурна, че правилно разбирам онова, което другият ми казва. И в същото време да давам обратна информация, като обобщавам и повтарям това, което той ми казва. По този начин човекът срещу мен разбира, че е чут.

Чуването на по-дълбоко ниво създава усещане в другия, че не просто е чут, но и разбран. Тук работя с интуицията си и чувам не само казаното, но и неизказаното. Целта е да уловя посланията зад думите, да открия кой наистина стои срещу мен, да разбера истинските чувства и емоции на говорещия. Този тип слушане предполага пълно отдаване, спокоен ум и почти медитативно състояние на присъствие в настоящия момент.

Как слушате, когато общувате с другите?

Кога слушате осъзнато и активно? 

Има ли хора, които ви е по-лесно да слушате от други?