"Връзка в капан" или къде се пресичат любовта и страстта, 2 част

 

Когато успеем да създадем пространство за страстта, тогава идва и безпокойството. Изправени пред това безпокойство можем да отговорим със страх и затваряне за онова, което всъщност сме преследвали. И тогава е лесно да сведем партньора си до напълно позната единица, като изкараме години в оплаквания колко ни е скучно.

Но бихме могли да отговорим и с любопитство като приемем мистериозността на партньора си. От нас зависи да се впуснем в мистерията на другия, която пази страстта жива. Твърде често хората жертват игривостта и откривателството за илюзията за сигурност. 

Вместо това, защо не заменим илюзията с фантазии в това пространство на мистериозността? 

Със сигурност, на едно ниво ние търгуваме страстта за сигурност, продаваме една илюзия за друга. Но всичко е в степента, в която го правим. Не бихме могли да живеем в постоянен страх, но без липсата на всякакъв, бихме се почувствали мъртви.  

Какво да направим? Как да поддържаме любовта и страстта с един и същи човек? 

Да запалим пламъка на страстта, понякога може да се окаже предизвикателно, но в никакъв случай не е невъзможно. То изисква активен ангажимент и планиране, но не планирането, което правим със своето Блекбери. 

Първата стъпка е мъдро да изоставим идеята, че сексът трябва да е спонтанен или изобщо да го няма. Когато искате да приготвите вкусно ястие, внимателно избирате подправките и обръщате внимание на всеки нюанс във вкуса. Когато искате да боядисате стая, търпеливо отделяте време, за да изберете подходящ цвят. 

Защо да правите любов без да сте помислили преди това? Без очакване? Без въображение? Без внимание и отношение към детайла? 

Страстта има огромна нужда от внимание. Поддържането на страстта  изисква активен ангажимент към еротичното. Не просто към секса – животните правят секс. Като човешки същества, ние сме благословени с капацитета на фантазията и въображението. 

А сексът трябва да си заслужава чакането; секс, който не се разкрива от началото, секс, който е забавен, игрив, палав, неприличен, бунтарски – и разбира се, приемлив за двамата.

Но приемането не е синоним на предвидимост. Това не е приемане в смисъла на това да улегнете, а после да се оплаквате на приятелите си колко ви е скучно. 

Оплакването от сексуална досада е твърде конвенционално – всички го правят. Да вкарате похотта в дома си е акт на откровено неподчинение. 

А страстта има бунтовнически дух! 

Повече по темата за страстта във връзка от Естер Перел можете да прочетете тук.

За емоциите като посланици

Освобождаването от емоционалното напрежение и болка, разбирането на емоциите и чувствата, които изпитваме, често се превръща в предизвикателство.

Умението да оставаме спокойни и осъзнати към това, което изпитваме може да се развива и учи. 
Развитието на подобно умение помага за създаване на емоционална зрялост и интелигентност, а ползите са многобройни  - не само на ниво личен баланс, но и на ниво отношения с другите.

Представям ви няколко прости и ефективни стъпки за овладяване, разбиране и интегриране на емоциите в нас.

1. Приемете и приветствайте чувството, което изпитвате. Каквото и да е то. Най-добрият и директен начин е да се фокусирате върху това, къде в тялото ви се проявява то. И тогава му кажете с признателност: Добре си дошло в тялото ми! Благодаря, че си тук! 

2. Продължете да се фокусирате върху чувството и го усетете сякаш е живо във вас. Преценете дали е статично или се движи из тялото ви, какви са формата, цвета и интензивността му. Наблюдавайте без да оценявате. 

3. Продължете да приветствате чувството в тялото си и попитайте какво е посланието, което носи със себе си. Какво иска да ми каже това чувство? 

4. Сега останете тихи, все още фокусирани върху чувството и изчакайте за отговор.

5. Благодарете на чувството за посланието и действайте в посоката, която сте получили от своя Вътрешен Аз. Доколко е ефективен този подход за вас? Бихте ли споделили? 

За тайните на емоционалната интелигентност четете тук.

"Връзка в капан" или къде се пресичат любовта и страстта, 1 част

 

Признавам си - темата за създаването и поддържането на пълноценни, и в същото време вълнуващи, романтични отношения е една от основните за мен. 

Как се поддържат страстта и желанието в дългите връзки? 

Неизбежна ли е рутината в едни отношения? 

Как се справяме със скуката и предвидимостта?

Това са част от въпросите, които многократно съм задавала на себе си и на хора, постигнали дългогодишен баланс в отношенията си един с друг. Днес с удоволствие ви представям части от много интересния за мен текст по темата, "Връзка в капан"  на семейния терапевт Естер Перел. 

Липсата на страст, която поразява много двойки, не подбира и често засяга всички. Изживяването на този момент е уникално за всяка двойка, както и контекста, в който се появява. И все пак, навсякъде по света двойките преследват „дракона” на страстта. Ние, като наследници на сексуалната революция, от една страна с контрацепцията под ръка и с идеали за равенство от друга, имаме разрешението да правим каквото си поискаме. И все пак, като че не усещаме, че трябва да го правим, или поне не у дома.

Въпреки културните различия, сходствата между всички нас са изключителни. Започнах да срещам все повече двойки, които култивират близост с очакването, че интимността ще направи секса по-добър. Посланието е: колкото повече знаеш за другия, толкова по-голяма е интимността (а ставаме по-интимни когато разкриваме всеки малък детайл от себе си), и така сексът ще стане по-добър.

А наистина ли е така? 

Моето вярване е, че за да подобрим секса, първо трябва да разберем, че съвместяването на еротичното и битовото, не е проблем, който можем да решим, това е парадокс, който управляваме. Съвместяването на любовта и страстта означава да обединим две фундаментални, но противоположни човешки нужди. За някой хора, любовта и страстта са неразделни. Сигурността и доверието в любовта отприщва тяхната страст. За други, те са две отделни неща.

Докато, от една страна търсим предвидимост и стабилност – обещанията, които си даваме в така желаната дългосрочна връзка – от друга страна търсим нещо повече, мистериозност, вълнение, откривателство. 

А за да поддържаме страстта един към друг е необходимо да има елемент на дистанция.

В любовта има малко място за подобна концепция. Когато попитам хората „За какво си мислите, когато чуете думата Любов?", има хиляди вариации на една и съща тема: топлина, интимност, нежност, подкрепа, грижа, сигурност, защита, спокойствие, доверие. Отговорите са доста различни, когато попитам за Страстта: твърдост, разгорещеност, сила, вълнение, усещане да си жив, секси, глад, пот, гъдел, пълнота, енергия, движение, изоставяне, свобода.

И  това са атрибутите, които липсват при най-любовните и близки отношения. 

Както огънят, така и страстта има нужда от въздух. Много двойки се провалят в това, да си оставят достатъчно пространство, бъркайки интимността със сливането; а това е лоша поличба за секс...

Любовта и страстта са свързани, но също така са и в конфликт. 

Любовта процъфтява в атмосфера на взаимност, свързаност, защитеност. 

Страстта е по-егоистична, а ние имаме цял списък със забрани против егоизма в любовта. Понякога тъкмо онези елементи, които подхранват любовта, блокират страстта. Фамилиарността присъща за интимността, комфортът, към който така силно се стремим могат да изгасят пламъка на страстта. 

Моята работа с двойките е да извлека стремежът, копнежът и новото – да направя интересно това, от което те вече имат достатъчно.

И тогава ги питам, "Кога най-силно сте привлечен/а към партньора си?" И отговорът винаги включва елемент на дистанцираност:

Когато го гледам как спортува; Когато не знае, че я наблюдавам; Когато разговаря с приятели; Когато уверено разговаря с колега; Когато тя е в другия край в претъпкана стая и се усмихва само на мен; Когато той си играе с децата; Когато е подъл; Когато го гледам да рисува.

Тези елементи, които търсим, които заедно разпалват пламъка на еротизма, съществуват и процъфтяват в пространството на различието. 

Най-добрата интимност е тази, която признава това различие. 

Индивидуалността и отликата са акцентът и вие всъщност виждате другия човек като отделно същество. Както е казал великият Пруст "Истинското пътуване не се състои в това да търсиш нови земи, а в това да гледаш в нови очи".

В тези моменти, ние виждаме другия с нови очи. Нашата отделеност е това, което позволява риска, уязвимостта, и еротичното зареждане от непознатото. 

Следва продължение....

Повече по темата за страстта във връзка от Естер Перел можете да прочетете тук.