Когато успеем да създадем пространство за страстта,
тогава идва и безпокойството. Изправени пред това безпокойство можем да
отговорим със страх и затваряне за онова, което всъщност сме преследвали. И
тогава е лесно да сведем партньора си до напълно позната единица, като изкараме
години в оплаквания колко ни е скучно.
Но бихме могли да отговорим и с любопитство като
приемем мистериозността на партньора си. От нас зависи да се впуснем в
мистерията на другия, която пази страстта жива. Твърде често хората жертват
игривостта и откривателството за илюзията за сигурност.
Вместо това, защо не заменим илюзията с фантазии в
това пространство на мистериозността?
Със сигурност, на едно ниво ние търгуваме страстта
за сигурност, продаваме една илюзия за друга. Но всичко е в степента, в която
го правим. Не бихме могли да живеем в постоянен страх, но без липсата на
всякакъв, бихме се почувствали мъртви.
Какво да направим? Как да поддържаме любовта и
страстта с един и същи човек?
Да запалим пламъка на страстта, понякога може да се
окаже предизвикателно, но в никакъв случай не е невъзможно. То изисква активен
ангажимент и планиране, но не планирането, което правим със своето
Блекбери.
Първата стъпка е мъдро да изоставим идеята, че
сексът трябва да е спонтанен или изобщо да го няма. Когато искате да приготвите
вкусно ястие, внимателно избирате подправките и обръщате внимание на всеки
нюанс във вкуса. Когато искате да боядисате стая, търпеливо отделяте време, за
да изберете подходящ цвят.
Защо да правите любов без да сте помислили преди
това? Без очакване? Без въображение? Без внимание и отношение към
детайла?
Страстта има огромна нужда от внимание. Поддържането
на страстта изисква активен ангажимент към еротичното. Не просто към
секса – животните правят секс. Като човешки същества, ние сме благословени с
капацитета на фантазията и въображението.
А сексът трябва да си заслужава чакането; секс,
който не се разкрива от началото, секс, който е забавен, игрив, палав,
неприличен, бунтарски – и разбира се, приемлив за двамата.
Но приемането не е синоним на предвидимост. Това не
е приемане в смисъла на това да улегнете, а после да се оплаквате на приятелите
си колко ви е скучно.
Оплакването от сексуална досада е твърде
конвенционално – всички го правят. Да вкарате похотта в дома си е акт на
откровено неподчинение.
А страстта има бунтовнически дух!
Повече по темата за страстта във връзка от Естер Перел можете
да прочетете тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар