"Връзка в капан" или къде се пресичат любовта и страстта, 1 част

 

Признавам си - темата за създаването и поддържането на пълноценни, и в същото време вълнуващи, романтични отношения е една от основните за мен. 

Как се поддържат страстта и желанието в дългите връзки? 

Неизбежна ли е рутината в едни отношения? 

Как се справяме със скуката и предвидимостта?

Това са част от въпросите, които многократно съм задавала на себе си и на хора, постигнали дългогодишен баланс в отношенията си един с друг. Днес с удоволствие ви представям части от много интересния за мен текст по темата, "Връзка в капан"  на семейния терапевт Естер Перел. 

Липсата на страст, която поразява много двойки, не подбира и често засяга всички. Изживяването на този момент е уникално за всяка двойка, както и контекста, в който се появява. И все пак, навсякъде по света двойките преследват „дракона” на страстта. Ние, като наследници на сексуалната революция, от една страна с контрацепцията под ръка и с идеали за равенство от друга, имаме разрешението да правим каквото си поискаме. И все пак, като че не усещаме, че трябва да го правим, или поне не у дома.

Въпреки културните различия, сходствата между всички нас са изключителни. Започнах да срещам все повече двойки, които култивират близост с очакването, че интимността ще направи секса по-добър. Посланието е: колкото повече знаеш за другия, толкова по-голяма е интимността (а ставаме по-интимни когато разкриваме всеки малък детайл от себе си), и така сексът ще стане по-добър.

А наистина ли е така? 

Моето вярване е, че за да подобрим секса, първо трябва да разберем, че съвместяването на еротичното и битовото, не е проблем, който можем да решим, това е парадокс, който управляваме. Съвместяването на любовта и страстта означава да обединим две фундаментални, но противоположни човешки нужди. За някой хора, любовта и страстта са неразделни. Сигурността и доверието в любовта отприщва тяхната страст. За други, те са две отделни неща.

Докато, от една страна търсим предвидимост и стабилност – обещанията, които си даваме в така желаната дългосрочна връзка – от друга страна търсим нещо повече, мистериозност, вълнение, откривателство. 

А за да поддържаме страстта един към друг е необходимо да има елемент на дистанция.

В любовта има малко място за подобна концепция. Когато попитам хората „За какво си мислите, когато чуете думата Любов?", има хиляди вариации на една и съща тема: топлина, интимност, нежност, подкрепа, грижа, сигурност, защита, спокойствие, доверие. Отговорите са доста различни, когато попитам за Страстта: твърдост, разгорещеност, сила, вълнение, усещане да си жив, секси, глад, пот, гъдел, пълнота, енергия, движение, изоставяне, свобода.

И  това са атрибутите, които липсват при най-любовните и близки отношения. 

Както огънят, така и страстта има нужда от въздух. Много двойки се провалят в това, да си оставят достатъчно пространство, бъркайки интимността със сливането; а това е лоша поличба за секс...

Любовта и страстта са свързани, но също така са и в конфликт. 

Любовта процъфтява в атмосфера на взаимност, свързаност, защитеност. 

Страстта е по-егоистична, а ние имаме цял списък със забрани против егоизма в любовта. Понякога тъкмо онези елементи, които подхранват любовта, блокират страстта. Фамилиарността присъща за интимността, комфортът, към който така силно се стремим могат да изгасят пламъка на страстта. 

Моята работа с двойките е да извлека стремежът, копнежът и новото – да направя интересно това, от което те вече имат достатъчно.

И тогава ги питам, "Кога най-силно сте привлечен/а към партньора си?" И отговорът винаги включва елемент на дистанцираност:

Когато го гледам как спортува; Когато не знае, че я наблюдавам; Когато разговаря с приятели; Когато уверено разговаря с колега; Когато тя е в другия край в претъпкана стая и се усмихва само на мен; Когато той си играе с децата; Когато е подъл; Когато го гледам да рисува.

Тези елементи, които търсим, които заедно разпалват пламъка на еротизма, съществуват и процъфтяват в пространството на различието. 

Най-добрата интимност е тази, която признава това различие. 

Индивидуалността и отликата са акцентът и вие всъщност виждате другия човек като отделно същество. Както е казал великият Пруст "Истинското пътуване не се състои в това да търсиш нови земи, а в това да гледаш в нови очи".

В тези моменти, ние виждаме другия с нови очи. Нашата отделеност е това, което позволява риска, уязвимостта, и еротичното зареждане от непознатото. 

Следва продължение....

Повече по темата за страстта във връзка от Естер Перел можете да прочетете тук.