За живота и след него

Пиша този пост по повода, че ни остави още един голям човек и актьор. И не само поради това, тъй като хора си отиват всеки ден. А една част от нас все още сме тук. 
Будим се сутрин, пием чай и/или кафе, закусваме или не, целуваме любимите си хора, спорим с тях, извеждаме кучето, храним котката.
Мечтаем и въздишаме, без да вярваме в мечтите си. Или ги живеем и намираме нови, към които да се движим бавно или в полет.Всъщност някой някъде беше казал, че разговорът за смъртта е разговор за живота. И аз съм напълно съгласна с това! 
Как живеем?
С кого?
Какво оставяме след себе си?
Придаваме ли смисъл на времето си тук или го „убиваме” с усещането, че и утре е ден?  
Така е, и утре е ден. Но може би не за нас, а за другите, които остават след нас.Всички се движим към изхода. Просто избираме пътя, по който да стигнем до там.
Поклон, Тодор Колев!
Поклон пред всяка душа, която в този момент си отива!