вторник, 5 февруари 2013 г.

Инструментите на коуча, част 2





Чувате ли наистина това, което другите ви казват? 
Имате ли търпение да изслушвате или сте фокусирани в това, да подготвите следващата си реплика?  

В тази поредица от текстове ви запознавам с инструментите на професионалния коуч, с похватите, които аз и моите колеги използваме при работата си с клиента, с неговата личност, цели и стремежи. Стартирах със задаването на въпроси и ще продължа с умението за слушане. 

Умението да чуваме какво всъщност ни казва другият, е от изключително значение за добрата комуникация, не само за коучинг процеса, но и за общуването ни на всекидневно ниво.
Понякога ни се налага да си „затворим ушите” и да спрем да слушаме, тъй като в момента сме уморени, темата, за която говори не ни е интересна, отегчава ни или е болезнена за нас, или просто защото не харесваме човека отсреща.

Липсата на истинско чуване води до конфликти, фрустрация и напрежение, до интерпретации какво ни казва другият, без реално да разбираме, какво всъщност казва той.
От друга страна, способността да слушаме е почти като благословия за взаимоотношенията, които създаваме.
Истинското слушане предполага фокусиране в настоящия момент и интерес към човека, който говори и към това, което казва. 

В разговор с клиент, нагласата ми да "слушам между редовете", да чуя това, което наистина ми казва е сред ключовите фактори за успешен коучинг.
Като професионален коуч, задължително за мен е умението не просто да слушам, а да слушам активно и да чувам на едно по-дълбоко ниво. Активното слушане изисква по-голямо усилие и активно участие в процеса. 
 
Да слушам активно означава да задавам адекватни уточняващи въпроси, за да бъда сигурна, че правилно разбирам онова, което другият ми казва. И в същото време да давам обратна информация, като обобщавам и повтарям това, което той ми казва. По този начин човекът срещу мен разбира, че е чут.

Чуването на по-дълбоко ниво създава усещане в другия, че не просто е чут, но и разбран. Тук работя с интуицията си и чувам не само казаното, но и неизказаното. Целта е да уловя посланията зад думите, да открия кой наистина стои срещу мен, да разбера истинските чувства и емоции на говорещия. Този тип слушане предполага пълно отдаване, спокоен ум и почти медитативно състояние на присъствие в настоящия момент.
Как слушате, когато общувате с другите?
Кога слушате осъзнато и активно? 
Има ли хора, които ви е по-лесно да слушате от други?



Няма коментари:

Публикуване на коментар