Най-важната съставка на връзката

Обичам да се разхождам по улицата и да наблюдавам хората. Млади и стари, хванати за ръка вървят един до друг, един пред или зад друг. Гледат се с погледи пълни с любов, благодарност или пък с досада. Смеят се заедно, мълчат си или си говорят разпалено. Хора във връзка един с друг. 

И се запитах кое прави възможна връзката ни с другия? 

Коя е най-първата съставка, за да се случи свързването ни един с друг? 

Преди да се свържем един с друг е необходимо да се срещнем. Да се срещнем в подходящия момент, да ни се случи онази синхронност, в която взаимно да се разпознаем и припознаем, да сме готови да се видим и да проявим любопитство един към друг. В противен случай се случва онова разминаване, за което просто няма какво да се направи.  

Когато само аз срещна теб или само ти мен, може да се случи заблудата за срещата. Това, че аз копнея да ти се обадя, да те видя и да споделям живота си с теб, може да се окаже без никаква връзка с това, за което ти копнееш и искаш. Даже напротив. 

Работата е там, че няма нищо задължително нито за мен, нито за теб. Всичко е по желание и когато това желание липсва в теб (поради каквито и да е субективни или обективни причини), връзката няма как да се случи. Ти няма да отговориш на моите желания и нужди, на моите копнежи за свързване и споделеност само защото аз съм те избрала. И това е твое право.  

Ако избера да страдам за това, че сме се разминали, това е лично мой избор, за който ти не си отговорен, независимо дали ми харесва или не. Защото ти си избрал друго или друг в момента, избор който не съм аз. Всичко, което мога да направя е да приема твоя избор, да го изстрадам и да се науча да живея с него. И да продължа напред. 

Защото да не се срещнем и разминем сега е пълна с възможности ситуация. Пред нас е цяла вселена от възможности да осъществим други срещи и да срещнем онези или онзи, за които сме готови и които са готови за нас. 

Или просто да продължим напред сами. 

Към следващата среща.