Как да открием вътрешната си сила?

1. Дайте си време да се фокусирате 
Дайте си време да се фокусирате и помислите какво ви е нужно, за да се почувствате по-силни. Запишете всички свои позитивни качества и постижения и ако ви е трудно да го направите, потърсете помощ от приятели или семейството. 

И така, когато не сте във форма, погледнете списъка със своите постижения. Помнете, че е много лесно да се мислите за неуспехите си и трудностите в живота, но е необходимо да се преборите с тези мисли и да се научите да не се страхувате от неуспехите.  

2. Останете спокоен и търпелив 

Запомнете, че проблемите понякога може да не се решат за един ден, и въпреки това останете спокойни и търпеливи. 

Отпразнувайте всеки момент, в който сте предприели малки стъпки към решаването на проблема и това да се чувствате по-добре, защото тези постижения ще ви помогнат да откриете своята вътрешна сила. 

3. Бъдете активни, наспивайте се и се забавлявайте

Проучванията показват, че ние подобряваме самооценката  и настроението си когато се храним здравословно, когато се усмихваме, спортуваме редовно и спим поне осем часа на денонощие, така че не забравяйте и тези неща. 

Освен това с този стресиращ начин на живот, е важно да се забавляваме като правим нещата, които обичаме. Може да са неща като гледане на филми, игра на игри, учене на нещо ново, ходене на концерти, време със семейството, или време, в което да правите глупости. Просто бъдете спонтанни, прегърнете вътрешното си дете и се отпуснете. 

4. Общувайте и се срещайте с хора 

Много ще ви бъде от полза ако се занимавате с някакъв вид доброволческа дейност и помагате на другите, което ще ви помогне да подобрите себеоценката си и да изградите вътрешна сила. 

Може дори да споделите вашите лични истории с хора, на които имате доверие или с други, които ще ви помогнат да разберете себе си по-добре и да откриете вашата вътрешна сила. Ако не искате да говорите за вашата лична история, можете да я запишете в дневник. 

5. Изразявайте себе си 

Намерете начини да изразявате как бихте искали да се чувствате или как се чувствате чрез танцуване, рисуване, писне. Опитайте да направите нещо, което обичате или опитайте нещо необичайно като излезете от зоната си на комфорт. 

Да правите някоя от тези дейности ще ви помогне да се освободите от негативните емоции и да разберете по-добре себе си.

6. Повтаряйте си всекидневно позитивни утвърждения 

Думи или изречения като Мога да го направя, И това ще отмине, Правя най-доброто на което съм способен/ а в този момент, са позитивни твърдения които ще заместят негативните. 

Те ще ви накарат да се почувствате добре със себе си, ще увеличат увереността ви и ще ви помогнат да постигнете спокойствие, чрез което да откриете своята вътрешна сила. 

7. Изкарайте време със семейството, приятели, животни

Заобиколете се със подкрепящи близки и приятели, които ви напомнят колко сте добри и са насреща да ви изслушат, когато имате нужда да говорите или дискутирате неща. 

Ако имате нужда можете да потърсите и професионалист ако е необходимо.

Доказано е, че да изкарвате време със своя домашен любимец също подобрява вътрешното ви усещане за сила, тъй като вашето тяло освобождава хормони, които ви карат да се чувствате по-силни. Така че, прегърнете своето домашно животно за дето е част от живота ви и ви помага без дори за знае за това.

Повече по темата за откриване на вътрешната сила може да прочетете тук.

"Връзка в капан" или къде се пресичат любовта и страстта, 2 част

 

Когато успеем да създадем пространство за страстта, тогава идва и безпокойството. Изправени пред това безпокойство можем да отговорим със страх и затваряне за онова, което всъщност сме преследвали. И тогава е лесно да сведем партньора си до напълно позната единица, като изкараме години в оплаквания колко ни е скучно.

Но бихме могли да отговорим и с любопитство като приемем мистериозността на партньора си. От нас зависи да се впуснем в мистерията на другия, която пази страстта жива. Твърде често хората жертват игривостта и откривателството за илюзията за сигурност. 

Вместо това, защо не заменим илюзията с фантазии в това пространство на мистериозността? 

Със сигурност, на едно ниво ние търгуваме страстта за сигурност, продаваме една илюзия за друга. Но всичко е в степента, в която го правим. Не бихме могли да живеем в постоянен страх, но без липсата на всякакъв, бихме се почувствали мъртви.  

Какво да направим? Как да поддържаме любовта и страстта с един и същи човек? 

Да запалим пламъка на страстта, понякога може да се окаже предизвикателно, но в никакъв случай не е невъзможно. То изисква активен ангажимент и планиране, но не планирането, което правим със своето Блекбери. 

Първата стъпка е мъдро да изоставим идеята, че сексът трябва да е спонтанен или изобщо да го няма. Когато искате да приготвите вкусно ястие, внимателно избирате подправките и обръщате внимание на всеки нюанс във вкуса. Когато искате да боядисате стая, търпеливо отделяте време, за да изберете подходящ цвят. 

Защо да правите любов без да сте помислили преди това? Без очакване? Без въображение? Без внимание и отношение към детайла? 

Страстта има огромна нужда от внимание. Поддържането на страстта  изисква активен ангажимент към еротичното. Не просто към секса – животните правят секс. Като човешки същества, ние сме благословени с капацитета на фантазията и въображението. 

А сексът трябва да си заслужава чакането; секс, който не се разкрива от началото, секс, който е забавен, игрив, палав, неприличен, бунтарски – и разбира се, приемлив за двамата.

Но приемането не е синоним на предвидимост. Това не е приемане в смисъла на това да улегнете, а после да се оплаквате на приятелите си колко ви е скучно. 

Оплакването от сексуална досада е твърде конвенционално – всички го правят. Да вкарате похотта в дома си е акт на откровено неподчинение. 

А страстта има бунтовнически дух! 

Повече по темата за страстта във връзка от Естер Перел можете да прочетете тук.

За емоциите като посланици

Освобождаването от емоционалното напрежение и болка, разбирането на емоциите и чувствата, които изпитваме, често се превръща в предизвикателство.

Умението да оставаме спокойни и осъзнати към това, което изпитваме може да се развива и учи. 
Развитието на подобно умение помага за създаване на емоционална зрялост и интелигентност, а ползите са многобройни  - не само на ниво личен баланс, но и на ниво отношения с другите.

Представям ви няколко прости и ефективни стъпки за овладяване, разбиране и интегриране на емоциите в нас.

1. Приемете и приветствайте чувството, което изпитвате. Каквото и да е то. Най-добрият и директен начин е да се фокусирате върху това, къде в тялото ви се проявява то. И тогава му кажете с признателност: Добре си дошло в тялото ми! Благодаря, че си тук! 

2. Продължете да се фокусирате върху чувството и го усетете сякаш е живо във вас. Преценете дали е статично или се движи из тялото ви, какви са формата, цвета и интензивността му. Наблюдавайте без да оценявате. 

3. Продължете да приветствате чувството в тялото си и попитайте какво е посланието, което носи със себе си. Какво иска да ми каже това чувство? 

4. Сега останете тихи, все още фокусирани върху чувството и изчакайте за отговор.

5. Благодарете на чувството за посланието и действайте в посоката, която сте получили от своя Вътрешен Аз. Доколко е ефективен този подход за вас? Бихте ли споделили? 

За тайните на емоционалната интелигентност четете тук.

"Връзка в капан" или къде се пресичат любовта и страстта, 1 част

 

Признавам си - темата за създаването и поддържането на пълноценни, и в същото време вълнуващи, романтични отношения е една от основните за мен. 

Как се поддържат страстта и желанието в дългите връзки? 

Неизбежна ли е рутината в едни отношения? 

Как се справяме със скуката и предвидимостта?

Това са част от въпросите, които многократно съм задавала на себе си и на хора, постигнали дългогодишен баланс в отношенията си един с друг. Днес с удоволствие ви представям части от много интересния за мен текст по темата, "Връзка в капан"  на семейния терапевт Естер Перел. 

Липсата на страст, която поразява много двойки, не подбира и често засяга всички. Изживяването на този момент е уникално за всяка двойка, както и контекста, в който се появява. И все пак, навсякъде по света двойките преследват „дракона” на страстта. Ние, като наследници на сексуалната революция, от една страна с контрацепцията под ръка и с идеали за равенство от друга, имаме разрешението да правим каквото си поискаме. И все пак, като че не усещаме, че трябва да го правим, или поне не у дома.

Въпреки културните различия, сходствата между всички нас са изключителни. Започнах да срещам все повече двойки, които култивират близост с очакването, че интимността ще направи секса по-добър. Посланието е: колкото повече знаеш за другия, толкова по-голяма е интимността (а ставаме по-интимни когато разкриваме всеки малък детайл от себе си), и така сексът ще стане по-добър.

А наистина ли е така? 

Моето вярване е, че за да подобрим секса, първо трябва да разберем, че съвместяването на еротичното и битовото, не е проблем, който можем да решим, това е парадокс, който управляваме. Съвместяването на любовта и страстта означава да обединим две фундаментални, но противоположни човешки нужди. За някой хора, любовта и страстта са неразделни. Сигурността и доверието в любовта отприщва тяхната страст. За други, те са две отделни неща.

Докато, от една страна търсим предвидимост и стабилност – обещанията, които си даваме в така желаната дългосрочна връзка – от друга страна търсим нещо повече, мистериозност, вълнение, откривателство. 

А за да поддържаме страстта един към друг е необходимо да има елемент на дистанция.

В любовта има малко място за подобна концепция. Когато попитам хората „За какво си мислите, когато чуете думата Любов?", има хиляди вариации на една и съща тема: топлина, интимност, нежност, подкрепа, грижа, сигурност, защита, спокойствие, доверие. Отговорите са доста различни, когато попитам за Страстта: твърдост, разгорещеност, сила, вълнение, усещане да си жив, секси, глад, пот, гъдел, пълнота, енергия, движение, изоставяне, свобода.

И  това са атрибутите, които липсват при най-любовните и близки отношения. 

Както огънят, така и страстта има нужда от въздух. Много двойки се провалят в това, да си оставят достатъчно пространство, бъркайки интимността със сливането; а това е лоша поличба за секс...

Любовта и страстта са свързани, но също така са и в конфликт. 

Любовта процъфтява в атмосфера на взаимност, свързаност, защитеност. 

Страстта е по-егоистична, а ние имаме цял списък със забрани против егоизма в любовта. Понякога тъкмо онези елементи, които подхранват любовта, блокират страстта. Фамилиарността присъща за интимността, комфортът, към който така силно се стремим могат да изгасят пламъка на страстта. 

Моята работа с двойките е да извлека стремежът, копнежът и новото – да направя интересно това, от което те вече имат достатъчно.

И тогава ги питам, "Кога най-силно сте привлечен/а към партньора си?" И отговорът винаги включва елемент на дистанцираност:

Когато го гледам как спортува; Когато не знае, че я наблюдавам; Когато разговаря с приятели; Когато уверено разговаря с колега; Когато тя е в другия край в претъпкана стая и се усмихва само на мен; Когато той си играе с децата; Когато е подъл; Когато го гледам да рисува.

Тези елементи, които търсим, които заедно разпалват пламъка на еротизма, съществуват и процъфтяват в пространството на различието. 

Най-добрата интимност е тази, която признава това различие. 

Индивидуалността и отликата са акцентът и вие всъщност виждате другия човек като отделно същество. Както е казал великият Пруст "Истинското пътуване не се състои в това да търсиш нови земи, а в това да гледаш в нови очи".

В тези моменти, ние виждаме другия с нови очи. Нашата отделеност е това, което позволява риска, уязвимостта, и еротичното зареждане от непознатото. 

Следва продължение....

Повече по темата за страстта във връзка от Естер Перел можете да прочетете тук.

За живота и след него

Пиша този пост по повода, че ни остави още един голям човек и актьор. И не само поради това, тъй като хора си отиват всеки ден. А една част от нас все още сме тук. 
Будим се сутрин, пием чай и/или кафе, закусваме или не, целуваме любимите си хора, спорим с тях, извеждаме кучето, храним котката.
Мечтаем и въздишаме, без да вярваме в мечтите си. Или ги живеем и намираме нови, към които да се движим бавно или в полет.Всъщност някой някъде беше казал, че разговорът за смъртта е разговор за живота. И аз съм напълно съгласна с това! 
Как живеем?
С кого?
Какво оставяме след себе си?
Придаваме ли смисъл на времето си тук или го „убиваме” с усещането, че и утре е ден?  
Така е, и утре е ден. Но може би не за нас, а за другите, които остават след нас.Всички се движим към изхода. Просто избираме пътя, по който да стигнем до там.
Поклон, Тодор Колев!
Поклон пред всяка душа, която в този момент си отива!

Любовта е във въздуха...и във вашите ръце!

Февруари не просто е най-късият, но изглежда и най-любовният месец. А любовта, извън магията и полета на влюбването,  оказва се, изисква голяма доза лична осъзнатост и отговорност,  разбиране на собствените потребности и граници, както и тези на любимия човек. И така, реших да се включа в любовния ракурс с няколко (по-точно 8) основополагащи стъпки за създване на здравословни отношения във връзката. 

1. Първата стъпка е осъзнатост за това, какво вие и вашия партньор искате от тази  връзка

2. Кажете ясно какви са вашите нужди в контекста на връзката, която създавате.

3. Бъдете наясно, че вашия партньор няма да може да задоволи всички ваши нужди. Някои от тези нужди ще трябва да бъдат задоволени извън самата връзка.

4. Бъдете  готови да преговаряте и да отстъпвате по отношение на нещата, които изисквате един от друг.

5. Не търсете промяна в партньора, която да задоволи всички ваши очаквания. Работете в посока да приемете разликите между вашия „идеален” партньор, и този с когото реално сте.

6. Старайте се да виждате нещата и от позицията на другия. Това не означава, че непременно трябва да се съгласявате един с друг през цялото време, а по-скоро че всеки от вас би могъл да разбере и уважава различията на другия, различната гледна точка и нужди.

7. Където има драстични разлики във вашите очаквания, нужди или мнения, постарайте се да го отработите искрено и ако се наложи да преговаряте. Ако е необходимо потърсете помощ, а не чакайте нещата да станат критични.

8. Направете най-доброто, за да се отнасяте към своя партньор по начин, който казва „Обичам те и вярвам в теб и бих искал/а да намерим решение на това.”

Колко от тези стъпки следвате във вашите отношения? 

Има ли други, които можете да добавите? 

Източник на информация: http://cmhc.utexas.edu/healthyrelationships.html

Инструментите на коуча, част 2

Чувате ли наистина това, което другите ви казват? 

Имате ли търпение да изслушвате или сте фокусирани в това, да подготвите следващата си реплика?  

В тази поредица от текстове ви запознавам с инструментите на професионалния коуч, с похватите, които аз и моите колеги използваме при работата си с клиента, с неговата личност, цели и стремежи. Стартирах със задаването на въпроси и ще продължа с умението за слушане. 

Умението да чуваме какво всъщност ни казва другият, е от изключително значение за добрата комуникация, не само за коучинг процеса, но и за общуването ни на всекидневно ниво.

Понякога ни се налага да си „затворим ушите” и да спрем да слушаме, тъй като в момента сме уморени, темата, за която говори не ни е интересна, отегчава ни или е болезнена за нас, или просто защото не харесваме човека отсреща.

Липсата на истинско чуване води до конфликти, фрустрация и напрежение, до интерпретации какво ни казва другият, без реално да разбираме, какво всъщност казва той.

От друга страна, способността да слушаме е почти като благословия за взаимоотношенията, които създаваме.

Истинското слушане предполага фокусиране в настоящия момент и интерес към човека, който говори и към това, което казва. 

В разговор с клиент, нагласата ми да "слушам между редовете", да чуя това, което наистина ми казва е сред ключовите фактори за успешен коучинг.

Като професионален коуч, задължително за мен е умението не просто да слушам, а да слушам активно и да чувам на едно по-дълбоко ниво. Активното слушане изисква по-голямо усилие и активно участие в процеса. 

 

Да слушам активно означава да задавам адекватни уточняващи въпроси, за да бъда сигурна, че правилно разбирам онова, което другият ми казва. И в същото време да давам обратна информация, като обобщавам и повтарям това, което той ми казва. По този начин човекът срещу мен разбира, че е чут.

Чуването на по-дълбоко ниво създава усещане в другия, че не просто е чут, но и разбран. Тук работя с интуицията си и чувам не само казаното, но и неизказаното. Целта е да уловя посланията зад думите, да открия кой наистина стои срещу мен, да разбера истинските чувства и емоции на говорещия. Този тип слушане предполага пълно отдаване, спокоен ум и почти медитативно състояние на присъствие в настоящия момент.

Как слушате, когато общувате с другите?

Кога слушате осъзнато и активно? 

Има ли хора, които ви е по-лесно да слушате от други?

Упражнения по увереност

Представям ви поредното интервю, публикувано в ноемврийския брой на сп. Джой, с професионалния коуч Моника Борн. 

Темата е увереността и как да я развием и затвърдим като отношение и позиция към себе си.

Приятно упражнение! :) 

Като системен коуч, ти предлагаш професионални съвети не само на фирми, но и на частни лица, които искат да променят живота си. Каква е предпоставката за това наистина да реализираме положителна промяна?

Персоналният коучинг е да помогнеш на човек да си помогне сам. Целта е да разпознаем духовните си и емоционални възможности и да ги увеличим. Важна тук е собствената воля за промяна. Клиентът се научава как да промени ъгъла си на виждане, да види собствения си потенциал, да разкрие по-пълно своята личност. Казано с две думи - представата, която има за себе си, става по-ясна.

Как успява човек да стане по-самоуверен?

Има много хубави практически упражнения за това. Например "10-те пръста на ресурсите": постави двете си длани върху лист хартия. Линиите на всеки пръст се очертават на листа. За всеки пръст, потърси умение или талант, които притежаваш. При това си задай следните въпроси: Кой съм аз? Какво обичам да правя? Какво ме мотивира да го правя? С кои свои умения се гордея? За какво получавам комплименти? Какво казва за мен най-добрата ми приятелка? Запиши всеки от тези ресурси върху листа хартия. Например: десния палец е за риторични умения, левия за креативност, безименния пръст за доверието в приятелите.

Какво става, когато картината е готова?

Вгледай се много добре. Това са само 10 от твоите възможности и силни качества.  Когато ти е нужна сила, погледни пръстите си - всеки от тях носи поне една твоя способност.

А има ли начин така да тренирам самочувствието си, че да не се налага да поглеждам към ръцете си?

Много по-лесно е, когато човек се научи да разпознава мислено потенциала си. За целта е подходяща Life Mandala. Думата "мандала" означава символична кръгла или квадратна постройка. Рисувайки мандала, човек получава обща визия за най-важните ценности и собствените си силни страни. И тук ти трябва лист хартия и много неща, с които да рисуваш. Трябва ти и твоя снимка.

Можеш ли да обясниш какво конкретно се прави?

Следват седем стъпки.

1. Отдели малко време да се отпуснеш и вглъбиш в себе си

2.  Постави листа пред себе си и в средата залепи снимката. Това означава - със своя потенциал, аз съм в центъра на своя свят.

3. Задай си въпроса кои сфери на живота ти са важни за теб. Семейство, професия, свободно време, приятелства, хоби, култура

4. Нарисувай всяка от тези области в кръг около снимката

5. Следващата стъпка е да обозначиш какви способности в тези области вече притежаваш. Запитай се - какво правя аз и коя съм? Колко точно го правя? Какъв потенциал влагам? Опитай се да намериш максимално количество отговори.

6. Запиши своя потенциал във всяка сфера на живота си. Оформи картината в цветове.

7. Предизвикателство: в следващия кръг можеш да запишеш своите слаби страни, но винаги в позитивен аспект. Така под заключението "Много съм критична", веднага трябва да запишеш: работя много прецизно и съм точна.

Една "добра" слабост е по-добре от една "лоша" силна страна.

  

Инструментите на коуча, 1 част

Добрият коуч използва различни похвати, за да подкрепи своя клиент по пътя, по който е решил да поеме.

Това са активното слушане между "редовете", наблюдаване езика на тялото, адекватна и подкрепяща обратна връзка, въздействащи въпроси, малки предизвикателства и задачи, в контекста на целите, които човекът си поставя.

В няколко поредни текста ще разгледам различните инструменти на коуча, като ще започна с един от най-важните – задаването на въпроси.

Всеки от нас всекидневно задава въпроси. Питането изразява нашето любопитство към света, желанието ни да получим ново познание, да покажем, че се интересуваме от другия или от нас самите (когато се осмелим да питаме себе си).

Задаването на подходящите въпроси може да ни доближи и сближи с другите или напротив, да ни отдалечи и конфронтира с тях. И в този смисъл способността да задаваме въпроси с добавена стойност е не просто задължително за професионалния коуч, но и много важно комуникационно умение за всеки от нас.

В коучинга използваме така наречените въздействащи въпроси (powerful questions). Когато слушам човека, с когото работя, докато го наблюдавам и разбирам какво наистина ми казва, целта ми е да му задам онези въпроси, които ще провокират мисленето му, ще го накарат да открие нова гледна точка към ситуацията, в която се намира, да направи връзка между важните за него неща.

Стремя се да задавам предимно отворени въпроси, които дават свобода на мисълта и поле за размисъл. Затворените въпроси, чиито отговор е основно Да или Не, използвам само когато е необходимо потвърждение или допълнителна яснота.

Признавам ви, че съвсем съзнателно избягвам въпроса Защо. Той е особен, тъй като обикновено създава напрежение в другия, асоциации за осъждане и негативизъм. Защо лесно вкарва другия в отбранителна позиция и такава на вина.

Защо направи това?

Какви усещания предизвиква във вас този въпрос?

 

Вместо Защо, използвам въпроси, които включват Какво, Как, Кога. Всички те провокират размисъл, любопитство, яснота, действие, съдържат потенциала на възможностите, които има другия.

Какво още можеш да направиш?

Как можеш да постигнеш това, което искаш?

Кога можеш да започнеш?

Какво е усещането, което създават във вас тези въпроси?

За изборите, които правим

Днес бих искала да ви споделя размислите на една много интересна и вдъхновяваща за мен жена - Сура.
Сура е американка с азиатски произход, която интегрира йога, медитация и енергийно лечения в своята практика на коуч.
През 2004 г. Сура се отказва от работата си на Уол Стрийт, следвайки мечтата си да обикаля света. Тя пътува през Индия, Тайланд и централна Америка, където активно изучава йога, медитация и изкуството на лечението. След завръщането си в САЩ през 2007, става сертифициран коуч по лидерство към Уневирситета Джорджтаун.
Сура описва коучинг процеса, който прави като вслушване в "шепота на душата".
Предлагам ви размислите на Сура за изборите, които правим и как всъщност избираме.
Линк към оригиналния материал можете да намерите по-долу.

Когато преминаваме през големи промени, често ни се налага да правим избори за живота си.
И първото нещо, което искам да кажа е, че няма грешни избори. Мисля, че се поставяме под твърде силно напрежение, когато си мислим, че ако изберем "грешното" нещо, това ще ни коства живота или кариерата. Именно тази мисъл ни ограничава - идеята, че имаме ограничени възможности.
А реално, когато сме изправени пред промяна, пред нас се отваря изобилие от възможности.
Когато се освободим се от това напрежение, което сами си създаваме, от мисленето, че може да вземем грешно или вярно решение, това ни позволява да преминем през промяната с лекота, като се включим в естествения поток.
Хората често питат: как знаеш кога те води интуицията и кога страхът?
Бих искала да ви споделя три неща, които ще ви помогнат да избирате.

Първото е, направете това, което усещате като естествено. То носи усещане за лекота, усещане, че сте част от естественото движение на нещата, без да се налага да мислите твърде за него. Егото обича контрола, трябва да знае и да изглежда добре в очите на другите. Ако се уловите, че вземате решение на базата на това да насилите и изманипулирате всичко да се случват по вашия начин, че се опивате да накарате нещата да се случат, тогава със сигурност не следвате онова, което е естествено за вас.
Дори, когато ви се налага да направите голяма стъпка, която ви плаши, просто се настройте и запитайте - усещам ли това решение като естествено за себе си?

Второто нещо, което можете да направите е да бъдете напълно в настоящето, тук и сега, в този момент. Може както да знаете своята следваща стъпка, така и да не я знаете. Можете ли да се чувствате комфортно в "незнанието" каква е следващата ви стъпка? Когато преминавате през цялото незнание и несигурност, насоките идват естествено, нещата ще се развият така, че да ви доведат до вашите следващи стъпки.

Третото е свързано с вашите вътрешни усещания. Обърнете внимание дали изборите, които правите ви носят усещане за мир и спокойствие, да сте уверени и свързани със себе си?

Това, което избирате кара ли ви да се чувствате сякаш ви поникват криле? Това е вслушването във вашето вътрешно чувство.

Използвате ли някой от тези начини, когато избирате?

Коучинг за начинаещи

Днес в Profit.bg давам отговорите на някои важни въпроси за коучинга:

Какво е и какво не е коучингът?
Как работи и с какво ни помага?
В кои сфери на живота си можем да го използваме?

Задаването на въпроси е един от начините, чрез които опознаваме себе си и света. А поставянето на понякога дори и "невъзможни" цели е начин да еволюираме и преодолеем довчерашните си ограничанения и невъзможности.

Цялата ми статия можете да прочетете тук.

Искам да подобря живота си, но как?

В ноемврийският си брой, сп. Джой публикува 7 много приятни и интересни интервюта с коучове от различни европейски страни. Днес ви представям интервюто с коуча от Мюнхен, Моника Хаус на тема поставяне на цели. 

Много хора се чувстват нещастни, но не могат точно и ясно да назоват причината за това. Ти като експерт помагаш на своите клиенти да открият какво биха могли да променят в живота си и най-вече - какъв е пътят към постигането на промяната. Какво точно правиш?

Като основа за щастлив и пълноценен живот разглеждам баланса между четири области - професия и кариера, здраве и фитнес, личен живот и отношения, мислене и култура. Това какви са нашите ценности определя мястото ни в живота. 

Ако например имаме професия, която не отговаря в достатъчна степен на ценностите ни, не можем да изпитаме радост от работата си и действията ни са неефективни. Това може да ни струва много енергия. И обратно - най-големи успехи имаме, живеем когато в съзвучие със своята ценностна система.

Как да открия какво трябва да променя?
С моите клиенти работя с т.нар колело на живота. За начало избираме съответните теми. Това може да са професия, семейство, партньорство, култура, свободно време, спорт, отношения с хората, хоби, духовен живот, повишаване на образованието, здраве. 

Колелото на живота се състои от десет концентрични кръга - като мишена. Тези кръгове представляват скала като средата е 0(напълно неудовлетворен), а най-външният кръг е 10 (перфектно).  Този кръг клиентът разделя на толкова парчета (като торта), колкото теми иска да дефинира. След това коучът нанася доколко е доволен клиентът от съответната област. Например оценка 4 за партньорство означава да запълним с цвят областта от 0 до 4. При професия само 2, при спорт 8 например.

Когато всички области получат оценка, човекът сам може да хвърли поглед върху моментната ситуация в живота си. Като следваща стъпка, той може да анализира отделните области и да дефинира какви ще бъдат първите стъпки към промяна. В коя област искаш да промениш нещо? Какво ти е нужно, за да повишиш оценката в тази скала, дори само с един пункт?

Използваш ли някаква специална техника?

Да, използвам така нареченото алтернативно колело. Например, областта професия има оценка 2, значи тук трябва да се промени нещо. Алтернативното колело е лист хартия с кръг по средата - центърът.

От него излизат 10 лъча - изглежда като звезда. В центъра пишем примерно "професионална промяна". После събираме като в брейнстроминг възможни алтернативи и всяка записваме на отделен лъч. Може да е нова работа, друг работодател, специализация или следващ квалификационен курс. Накрая клиента оценява алтернативите по скала от 0 (и дума да не става) до 10 (ще го направя). 

Всяко число се записва само един път. Накрая алтернативите събрали най-много точки, се записват като възможност за промяна и клиентът вече държи в ръцете си своя "списък със задачи" - първите стъпки за подобряването на дефинираната област. Моят съвет е освен този списък, да си направите и един с отметнатите задачи. Никога не пропускай да се самопохвалиш и потупаш по рамото, когато си положил усилия и си успял!

Да, по този начин посоката е вече твърдо определена. Но как да си поставя правилните цели?

Целите трябва да са реалистични и да са екологично и икономически постижими. Това означава, че трябва да са приемливи за средата, в която живееш, за семейството ти, за партньора и колегите. Трябва да изискват и разумно вложение на време, енергия и пари. 

Важно е целите да бъдат позитивно формулирани. Не казвай "Искам на маратона да не пристигна последна". Вместо това кажи "На този маратон искам да финиширам сред първите 70."Дори да са се записали 72-ма души. Тази цел има позитивна, мотивираща сила и ти дава енергия.